На Иванчо една вечер му се наложило да остане да спи в на Марийка баба й. Когато станало време да си лягат бабата сложила между Иванчо и Марийка една дъска и инструктирала Марийка каквото и да и казва Иванчо тя да отговаря “не бива Иванчо”.
Легнали те и минали не минали 10 минути и Иванчо подхванал:
-Марийке-бива ли двамата да сме легнали на леглото и тази дъска да стои между нас?
-Не бива Иванчо-отговорила Марийка и така махнали дъската.
Минали не минали 10 минути и Иванчо пак:
-Марийке-бива ли двамата да сме легнали на леглото и ти да си облечена с дрехите?
-Не бива Иванчо-отговорила Марийка спазвайки думите на баба си.
На сутринта бабата станала и парвата и работа била да отиде да види как са спали децата вечерта. Видяла Марийка и попитала:
Бабче как мина снощи? , а Марийка отговорила:
-Бабо от това твоето „не бива, не бива”, Иванчо цяла нощ ми го набива.
Две ескимосчета не внимавали в час, а постоянно си говорели нещо. Учителката ги видяла, накарала ги да станат прави и ги попитала:
- Вие двамата какво толкова интересно си говорите?
Ескимосчетата се спогледали и по-смелото попитало:
- Извинете, госпожо, но може ли да ви попитаме нещо?
- Питайте, щом е толкова важно!
- Госпожо, има ли бели жени?
- Има.
- А черни жени има ли?
- Има.
- А жена, която е хем бяла, хем черна, има ли?
- Ааа, такава жена няма - казала учителката.
Тогава ескимосчето бутнало другарчето си и му казало:
- Абе глупак, аз казах ли ти, че сме ебали пингвин, бе!