Разказ на ветеринар:
Веднаж на гости ми дойде бивша моя студентка. Седим, говорим си и в един момент телефонът й звъни. Стопанката на куче, при която тя се кани да върви. Разговорът (както го чух, т.е. – само нейните отговори) звучеше така:
- Да, ще дойда при вас след около час…
Сигурно, по-добре да ме посрещнете на спирката на метрото. "Западен парк"? Добре, след един час. Как да ме познаете? Ами, аз съм висока и стройна. Облечена съм с черно палто, дълга черна пола… Черни ботуши… Чантата… Въобще, цялата съм в черно и с коса...
В разговора настъпва дълга пауза.
- …Коса – това е някаква прическа!
Майк Тайсън се загубил в една гора. Премръзнал, изгладнял рекъл си: "Тва е ще се мре. Няма спасение от никъде." И изведнъж видял една къщурка. Почукал той на вратата й и му отворил един мъж.
Таисън:
- Добър вечер аз съм...
Мъжът:
- Абе после ще ми кажеш кой си! Влез сега стопли се, хапни!
И Тайсън влязъл. Стоплил се Майк и пак започнал:
- Аз съм...
Мъжът:
- Споко! Хапни пък ще ми кажеш кой си, има време!
Хапнали пийнали и Тайсън пак:
- Слушай сега - аз съм...
Мъжът:
- Чакай, за къде бързаш! Дай да дръпнем по една трева, пък тогава!
Дръпнали те, станало им кеф и Тайсън отново започнал:
- Хей трябва да ти кажа кой съм! Аз съм Майк Тайсън!
Мъжът:
- Хеее! Много е добра тревичката - нали?!?!?!