Щирлиц се разхожда бавно по улиците на Берлин, доволен от успешното си внедряване в SS. Но нещичко в него все пак издава съветския разузнавач - ту звездата на будьоновката, ту папиросата "Казбек" в ъгълчето на устата, ту парашутът, който влачи след себе си …
Млад писател редовно праща разкази на някакво списание, но оттам редовно му ги връщат. Накрая отива да говори с редактора и го пита:
- Има ли изобщо някакъв шанс мой разказ да се появи някога в това списание?
- Има, защо да няма. Всички хора са смъртни и аз не съм вечен...