Шестнайсетгодишна неопитна девойка отишла да се изповяда.
- Отче, вчера нарекох един мъж “копеле”.
- И защо? – попитал той.
- Защото ме докосна по рамото без разрешение.
- Както аз сега те докосвам ли? – попитал отчето и я прегърнал.
- Да, отче.
- Това не е основателна причина да го наречеш копеле.
- Но, отче, той ми пипаше гърдите.
- Както аз сега ги пипам ли?
- Да, отче.
- И това не е причина да го наречеш копеле.
- Но след това той ме съблече.
- Както аз ли? – попитал отчето и свалил дрехите й.
- Да, отче.
- И това не е причина да го наричаш копеле.
- Но, отче, той ме облада.
- Както аз сега правя ли? – попитал отчето и си пъхнал оная работа в нея.
- Да, отче – казала тя няколко минути по-късно.
- И това не е причина да го наречеш копеле.
- Но, отче, оказа се, че той е болен от СПИН.
- Ах това гадно копеле!
Карал си един човек каруцата с коня по пътя, а до каруцата си вървяло вярното му куче и изведнъж конят спрял, обърнал глава към него и му казал:
- Оф, много се уморих. Айде да спреме да починеме малко.
- Ааа . . . Говорящ кон - казал човекът и побягнал с всички сили. Кучето също побягнало с него. Спрели се чак, когато стигнали до къщата. Човекът се облегнал на касата на вратата да си вземе въздух, а кучето вдигнало към него глава и казало:
- А, бе тоя кон как ни изплаши, а . . .