На Пролетния панаир в Пловдив си закупих тройка кебапчета, бира, едно друго, ама пусто две ръце. Та занесох си кебапчетата на една свободна маса и се върнах за останалото. Награбих благините и към масичката и какво да видя - един негър седнал и ми нагъва едното кебапче. Аз нали съм корав мъж, седнах срещу него, погледнах го решително в очите и стиснах друго кебапче. Та гледахме се около минута, преглъщайки всеки своето, ама чета в очите му от изумление до ненавист. Внезапно човекът скочи, блъсна чинийката с кебапчетата и хукна нанякъде. Брей, викам си, силата на човешкия поглед, прогоних агресора. Случайно погледнах встрани - мойта чинийка с 3 кебапчета си стои кротко на съседната маса.
Пушкин се разхождал с царските дъщери, когато видели как един шопар оправя една свиня. Те попитали Пушкин какво става, а той, за да не говори глупости им казал:
- Свинята е сляпа и шопарът й говори нещо на ухото.
- А това отзад какво е? - отново попитали царските дъщери.
- Освен това свинята е и глуха и той й записва с молив.