Вечер. Към чакащите хора на автобусната спирка се приближава баба с едно куче в ръце и пита всеки:
- Това куче не е ли ваше?
Всички й отговорили отрицателно и тя си тръгнала доволна, галейки кучето с думите:
- Чудесно! Сега ще отидем вкъщи и такава супичка ще направя от теб...
"Мисля, че не ме уважава.." - си помисли момичето отново препрочитайки sms на телефона си:
"петя, върви на ...!".
"Написал ми е името с малка буква!" си помисли тя.