Брежнев се обажда на бай Тошо и му казва:
- Искам да видя дали българите обичат Комунистическата партията, но не нагласено, а истински ли е.
- Добре - казва му бай Тошо. Ела в България на гости, но се преоблечи така, че никой да не те познае и ще минем по места, които ти посочиш.
Тръгват двамата из България преоблечени и Брежнев първо пожелал да отидат в завода за ножове в Нова Загора. Като пристигнали, работниците набързо скалъпили лозунг: "Най-големия нож - за любимия ни вожд". Позачудил се Брежнев и казал:
- Много е двусмислено. Дай някъде другаде.
Отиват в Перник в завод за павета. Отдалече се четял лозунг: "Най-голямото паве - за любимото ни БКП". Брежнев пак погледнал към Тошо многозначително.
- Виж какво, я ме заведи в Лудницата в Раднево.
Отиват и отдалече лудите вдигали лозунг: "Ний сме рожба на българо-съветската дружба."
Влиза некъв пич в аптеката.
- Едно кисело млеко.
- Кво млеко бе? Тука е аптека, само лекарства се продават.
Оня вади една бухалка и почва да троши инвентара. Разбил всичко. На другия ден пак същия пич влиза отново в аптеката.
- Едно кисело мелеко.
- А стига бе! Нали вчера Ви казах, че това е аптека. Тука има само лекарства.
Оня пак вади бухалката и прави погром.
На аптекаря му писнало да чисти и да подрежда и донесъл една каса кисело мляко за всеки случай.
На сутринта пича пак идва и аптекаря още от вратата му вика:
- Вече продаваме кисело мляко, колко искате?
- Да бе. Те днеска във всички аптеки пуснаха кисело млеко. Дай сега едно пресно.