Ленинградчанин пребивавал дълго в Ереван и му се наложило да отиде на баня. Влязъл в общото помещение за мъже и пуснал водата. За зла участ по някое време изтървал сапунчето си: при падането му на пода всички разговори секнали, чувал се само шумът от течащите душове. Красноречиви мъжки погледи с нетърпение очаквали момента на навеждането. Но не би! Човекът настъпил сапуна с десния си крак и на заден ход се изнесъл до стената, където се навел. Къпането продължило, но съседът му по душ не издържал:
- Извинете, вие откъде сте?
- От Ленинград.
- Не може да бъде! А къде сте научили техниката на безопасност?
Аврам помолил Сара да му се отдаде.
- Добре, но както винаги! - казала Сара.
- Как, десет пъти за нощ?!
- Не по-малко.
- Но, Сара, знаеш, че вече не съм в първа младост.
- Тогава няма за какво да говорим…
- Е, добре де. Съгласен съм. Само че след всеки път ще си взимам по един душ.
- Това си е твой проблем.
Настъпила нощта. След първия път Аврам отишъл в банята. Върнал се. Втори път. Отишъл в банята. Върнал се. Трети път. Излязъл. Върнал се. Четвърти… Шести… Дванадесети път…
Започнало да се съмва. След седемнадесетия път Сара се обърнала към партньора си и на утринната светлина видяла в леглото си Ицхак.
- Ти какво правиш тука бе! - възмутила се Сара. - Тук трябваше да бъде Аврам!
- Аврам? - усмихнал се Ицхак. - Твоя Аврам от единадесет вечерта продава входни билети по четири кинта…