Един човек си седял в обществената тоалетна. По едно време се оказало, че няма хартия. Човекът разбърникал джобовете си, нищо не намерил, което може да се използва. Принудил се да отиде до другата кабинка да поиска хартия и казал на този, който бил в нея:
- Извинете за безпокойството, при вас има ли хартия?
- Не!
- Добре, ами някакъв вестник, хартия, нешо нямате ли, което да ми свърши работа? Каквото и да е!
- Не, нямам!
- Добре де, не може да нямате нещо за писане поне!
- А, за писане... Има!... Ето ви една химикалка!
Поздравления! Чух, че си се развел! ! !
- Аха.
- Защо не се радваш? Толкова ти беше мерак!
- Помниш ли, че ти бях казал, че ще ходим на круиз!
- Да.
- Един ден, като бях с моята вече бивша жена стояхме на палубата, когато зад борда падна едно момченце, син на мултимилионер. Нещастният баща, се оказа, че не може да плува и се молеше някой да спаси сина му, но в този момент в морето просто гъмжеше от акули и никой от моряците не се осмеляваше да скочи във водата.
И изведнъж в отчаян порив моята жена скача при момченцето, точно ги изтеглят с въже под носа на акулите.
Бащата на момчето е на седмото небе от щастие. Веднага й написа чек за пет милиона долара и й предложи доста добро място в негова компания, а сега май ще се и жени за нея. Моята жена за нула време стана знаменитост, раздава наляво надясно автографи, а с мен се разведе, и нито цент ми остави.
Ето такава е женската благодарност! А аз я бутнах зад борда!