“… животът е тъма, освен когато има порив,
а всеки порив е сляп, освен когато има знание,
а всяко знание е суета, освен когато има труд,
а всеки труд е напразен, освен когато има любов!…”
През една дупка на стената бай Петко обичал да гледа
своята съседка как мете двора облечена с къса роба.
Но веднъж,бабата го сгащила и закрещяла:
-Що не запушеш тая дупка бе дядо?
А дядото тъжно отговорил:
-Нямам сили вече,старо.Да бях млад хубаво щях да я
запълня аз тая дупка.