Върви Иванчо с баща си покрай училището.
- Сине, в това училище ли учиш?
- Да.
- Преди двадесет години аз също тук съм учил.
- Сега разборам, какво е имал предвид директора, когато каза, че такъв идиот в училището двадесет години не бил виждал.
- Скъпи, благодари ли както трябва на човека, който ми спаси живота?
- Да, мила.
- Как?
- Дадох му 20 лева, а той ме погледна съчувствено и ми върна 19 лева.