Четвъртък, 20 август 2026
|
Първомай
22°
Календар
Изпрати ни новина
Вход
Първомай
България
Светът
Новини
Последни новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Спорт
Животът
Здраве
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Триумф на голотата: Какво облякоха звездите на наградите „Грами“
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Който се смее последен, изглежда не загрява за какво става дума.
Прочети още подобни вицове
06.01.2024
06.01.2023
04.06.2022
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Черен хумор
Вдовица нервно обяснява в погребалното бюро: - Казах ви да бъде със син костюм, а вие сте облекли мъжа ми в кафяв!? - Ед - провиква се агентът - размени ако обичаш главите на номер 2 и номер 5...
Черен хумор
03.10.2017
1,596 прегледа
Следващ →
Още вицове
Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ. - Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил! Айнщайн казва: - Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула - онази, по която направи човека. Господ се дърпа: -Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова... След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва: - Но, Господи, тук има грешка?! - Е, да де...
Енорийският свещеник се съгласил да закара с колата си симпатична монахиня до метоха. Докато карал, човещина е, свещеникът, сменяйки скоростите положил ръка на бедрото на монахинята. Тя го погледнала и тихо прошепнала: - Отче, спомнете си псалм 138! - Простете слабостта ми, сестро - отвърнал свещеникът. Но при следващ удобен случай, той пак сложил ръката си на бедрото й. Монахинята пак прошепнала: - Отче, спомнете си псалм 138! ! ! Свещеникът се извинил за втори път и повече не посмял да я докосне. Щом я оставил в метоха, побързал да отиде с параклиса, разлистил Светите книги и в изненада прочел псалм 138: "Тръгни нагоре и ще намериш благоденствие". Извод: Никога не предприемай каквото и да е, когато си зле информиран.
- Мила моя - единствена, сладка, съвършена, нежна и добричка, знойна и стройна, красива, желана, любима, родна, неповторима, несъздадена! Душица, вейчица, лястовичка, гълъбче, лебед мой, патенце! Зорница ненагледна, звездице, слънчице, цветенце, ручей бистър,тревице, росице, прелест моя...орис моя...наслада, идеал мой, красота в деня ми...умнице неповторима, лудетино...образ безподобен, съкровище, мечта моя, неизпята песен, съдба моя и моя радост.... Надежда моя...Госпожо, кралице, богиньо!... Балсам за душата и блясък в очите ми! Господарке на сърцето ми!...Умолявам те - бъди човек, дай някой лев за бира!
- Тате, учителката по математика те вика. - Какво се е случило? - Тя ме пита: "Колко е 9*7?", а аз й казвам:"63", тя пита: "А 7*9?", а аз: - Същия х@й е... - Наистина, същото е - чуди се бащата, - Добре, ще отида. На следващия ден синът пита: - Тате, а ти в училището ходи ли? - Още не съм. - Като отидеш, отиди и до учителя по физкултура. - Защо? - Имахме час, той ме накара да си вдигна вдясната ръка, вдигнах. После лявата, вдигнах я, после ме накара да си вдигна десния крака, аз го вдигнах. А сега, казва, вдигни левия. А аз му отговоря: " А на х@я ли си да стоя?" - Наистина, - казва бащата, - добре, ще отида. На следващия ден синът пак пита: - Тате, ти в училище беше ли? - Още не. - Не отивай, изключиха ме. - Защо? - Викнаха ме при директора, влизам при него, а там седят учителката по математика, учителя по физкултура и учителката по география. - А учителката за по география за чий х@й е дошла? - Аз попитах същото!
Скъпи, видях любовницата ти и реших - това не е изневяра! Това е подвиг!!!