Сряда, 7 октомври 2026 | Първомай Разкъсана облачност 24°
След изпит по кормуване кандидат-шофьорът се прибира вкъщи и жена му го пита: - Взе ли изпита? - Още не знам. Докато бях в болницата, инструкторът още беше в безсъзнание...
Разни 2,365 прегледа
Следващ →

Още вицове

Свършило лятото и започнала учебната година. Учителката както се полага дала на учениците за домашно да напишат какво са правили през лятото. Прибират се унили Петка и Чапай и мислят: "Абе ние цяло лято само пихме и по жени ходихме.." В крайна сметка решили да пишат така: "Вместо пиене ще пишат четене, а вместо жени - риба" Значи започнал Петка да пише: "Ставам аз сутринта а главата ще ме спука от болка. Значи много до късно бехме чели снощи. Прочитам набързо една малка книжка и се запътвам към Чапай. Пътьом минавам през библиотеката и вземам няколко нови книги - да почетем с Чапай. Отивам у тях а Чапай вече се начел, начитам се и аз и решаваме да отидем за риба. Отидохме за риба и Чапай хвърли - хоп рибка, аз хвърля - нищо, хвърли Чапай - рибка, аз - нищо, по едно време прааасс една страхотна риба...... И един месец не можа да ми се изправи кукичката!" Действителен случай от близкото минало в София: В психиатрията на Медицинска академия имало луд, бивш инженер с особена форма на шизофрения. Бил от кротките луди - ходел си свободно насам-натам, разговарял с всички, може да го сбъркаш и с нормален. Веднъж на лекция професорът го вкарал в аудиторията с идеята да демонстрира на студентите редкия му случай. Изправил го на катедрата и му казал: - Хайде, говори, кажи нещо. Какво те вълнува в момента? Пациентът избърсал очилата си, сложил ги обратно и се обърнал с въздишка към цялата аудитория: - Какво ме вълнува в момента ли, драги студенти? Вълнува ме докъде стигнаха професорите ви – да водят лудите да им изнасят лекциите... Двама свещеници отишли на почивка в Хаваите. Те не искали да изпъкват сред туристите и затова се докарали в разноцветни хавайски ризи, бермуди и сандали на бос крак. Тръгнали да се разхождат в тълпата се разминават с ослепителна блондинка по бикини. Тя ги изгледала, прихнала да се смее, но казала учтиво: - Добър ден, отци! Те останали като гръмнати, после единият се върнал, настигнал блондинката и я запитал: - Извинете, госпожо, ние естествено не се срамуваме, че сме свещеници, но все пак как познахте кои сме? - Отче Инокентий, не ме ли познахте? Аз съм сестра Катерина от съседния манастир! Фрази, за които преди двадесетина година можеше съвсем лесно да те вкарат в психиатрията: - Ще съм на планина, но ти ми звънни... - Измръзна ми ръката да говоря с теб.. - Случайно изтрих "Под игото" - Уф, не мога да си влезна в пощата.. - Пратих ти писмо преди пет минути, получи ли го? - Свали ми снимката на телефона... - Забравих си телефона вкъщи.. - Утре ще си купя още памет.. - Хайде да му купим домашно кино... - Сметни го на телефона си.. - Дай ми твоето зарядно, че моето се развали... - Хубаво ли ти е с мен? - Да. - Наистина? - Да. - Нали не лъжеш? - Не. - А как ще докажеш? - Всеки ден ти доказвам, връщам се след работа вкъщи!