Вървяла си едно време една Калинка-Малинка в приказната гора и изведнъж видяла нещо страшно - огромно, лошо и лудо!
"Какво си ти чудовище?" - попитала Калинка-Малинка.
"Аз съм чудо-юдо!" - отговорило чудовището - "И сега ще те настъпя с чудовищния си крак, който има хубави пръсти!"
"Недей, недей!" - проплакала Калинката - "Какво да направя, че да не ме настъпваш?!"
"Купи ми два бюрека и една баница с кайма и ще те пощадя!" - казало чудо-юдо.
Оттогава калинките пълзят и летят по света да търсят баница с кайма и два бюрека, а хората си мислят, че калинките показват пътя към щастието и любовта. Извод: дори любовта на приказните чудовища минава през стомаха!
Интервю с министъра на образованието. И той се жалва, че учениците не могат да пишат правилно подарък, център, въздух ( а пишат "подарак", "центар", "въздох").
Министъра:
- Пишат "замарсен", вместо замърсен.
Журналистката:
- Ама "замарсен" не е ли правилно?