Петка и Чапай били още ученици. Когато свършила лятната ваканция, в първия учебен час учителят заразпитвал учениците кой какво е правил през изминалото време.
Дошъл ред на Петка. Било му неудобно да разкаже истината, затова решил да замени пиенето с риболов, а жените с книги.
- Лятото беше много интересно. Събуждах се сутрин премалял от четене, книгата още в ръката ми и рано, рано тръгвах за риба. Нарамя няколко въдици, извикам Чапай, пътьом вземем няколко книжки и слизаме на реката. Хвърлим набързо пръчките, пък като ни доскучее вземем, че прочетем някоя книжка... И така, по цял ден риба - четене, риба - четене, та цяло лято...
Запознал се младеж с хубаво момиче. След време тя го поканила у тях. Отворила вратата майката на момичето. Младежът:
- Бих искал да помоля за ръката на дъщеря Ви. Красива е като картина, като шедьовър на художник е.
Майката се провикнала:
- Ей, Микеланджело, стига си спал! Ами, ела да се запознаеш с бъдещия си зет!