Вицет — Първомай

Срещат се двама старци, които не са се виждали отдавна. От приказка на приказка единият казва: - А помниш ли едно време как се състезавахме кой ще се изпикае по-надалеч? Я да опитаме пак. Застават до пътя и почват. По едно време единия се обажда: - Ех, старост-нерадост... Не мога вече като едно време. Улучих си обувките. А другия казва: - Значи печелиш.

Разни 03.10.2017 2,254 прегледа

Следващ →

Още вицове

- Мила моя - единствена, сладка, съвършена, нежна и добричка, знойна и стройна, красива, желана, любима, родна, неповторима, несъздадена! Душица, вейчица, лястовичка, гълъбче, лебед мой, патенце! Зорница ненагледна, звездице, слънчице, цветенце, ручей бистър,тревице, росице, прелест моя...орис моя...наслада, идеал мой, красота в деня ми...умнице неповторима, лудетино...образ безподобен, съкровище, мечта моя, неизпята песен, съдба моя и моя радост.... Надежда моя...Госпожо, кралице, богиньо!... Балсам за душата и блясък в очите ми! Господарке на сърцето ми!...Умолявам те - бъди човек, дай някой лев за бира! Поправил се Тошко се върнал от училище и баша му го попитал: -Как мина днес на у4илище Тошко ? -Добре татко! -Не стоя ли прав до 4ина? -Не татко,днес ме изкараха вън до врата. Катаджия спира кола за превишена скорост: - Глоба 100 лева! - Защо толкова много? - Спешно ми трябват много пари. От новините: - От наши, добре подкупени източници в Министерски съвет, получихме новия План за борба с корупцията. Сляп и глух соят в ресторант. По едно време слепият казва на глухия: - Падна ти косъм в супата. Слепият му написва на листче: - Толкова ли силно цопна, че го чу?