Жена се прибира по мръкнало, пътят й минава през гробище. Хваща я страх. Настига един мъж, който крачи в нейната посока:
- Може ли да вървя с вас?
- Да - казва мъжът.
За да няма неловко мълчание, жената завързва разговор:
- А вас не ви ли е страх да вървите нощем през гробище?
- Беше ме страх, докато бях жив - отвръща мъжът.
Пожелавам ти
едно утро, в което да тръгнеш усмихната,
една ръка, на която да се облегнеш,
едно рамо, на което да стихват тревогите,
една обич, да носиш в сърцето си,
един път, да те води към хората,
една цел, да те води в живота,
за да бъдеш истински щастлива!