Двама каубои яздят през пустинята - единият шеф, другият телохранител. Гледат срещу тях иде друг конник (ама го виждат чак на хоризонта - вижда се дребен колкото една педя).
- Убий го тоя! - казва шефа.
- Е-е-е, далече е още.
След малко го виждат - висок две педи.
- Застреляй го тоя!
- Далече е, шефе.
Яздят още и го доближават на 20-30 метра.
- Застреляй го! - казва шефа.
- Ама срамота бе, шефе… - казва телохранителят. - От ей-такъв го знам! (показва една педя височина)
На вратата се звъни. Отваря възрастен господин - гледа - пощальон:
- Вие ли сте Иванов?
- Да.
- Имате телеграма.
- С песничка!?
- Не, ние никога не пеем телеграмите.
- Моля ви, цял живот съм мечтал за пееща телеграма!
- Господине, ние сме държавна служба и не правим такива работи.
- Хайде де, направете изключение, днес имам рожден ден!
- Добре. Хепи бъртдей ту ю, Хепи бъртдей ту ю, Хепи бъртдей ту ю, сестра ти умря...