В съда. Съдията:
- Подсъдими, вие сте убили вашият пощальон с водопроводен ключ…
Вик от залата:
- Мамка му! Гаден педал!
Съдията:
- Тихо! След това сте убили продавача на вестници с лопата…
Вик от залата:
- Ах ти, скапаняк…
Съдията:
- Тихо! След това сте убили млекаря с брадва…
Вик от залата:
- Да се затриеш, дано!
Съдията:
- Разбирам, че сте ужасени, но все пак, моля ви за тишина в залата.
Вик от залата:
- Нищо не разбираш! 10 години живеем с тоя педал врата до врата. Когато имах нужда от водопроводен ключ, лопата или брадва, тоя гад винаги казваше: "Нямам, нямам!"…
Червената шапчица, Лев Николаевич Толстой
Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и Червената Шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се случва. А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се случи. И на нея й стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и говори. И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.