Петка и Чапай били още ученици. Когато свършила лятната ваканция, в първия учебен час учителят заразпитвал учениците кой какво е правил през изминалото време.
Дошъл ред на Петка. Било му неудобно да разкаже истината, затова решил да замени пиенето с риболов, а жените с книги.
- Лятото беше много интересно. Събуждах се сутрин премалял от четене, книгата още в ръката ми и рано, рано тръгвах за риба. Нарамя няколко въдици, извикам Чапай, пътьом вземем няколко книжки и слизаме на реката. Хвърлим набързо пръчките, пък като ни доскучее вземем, че прочетем някоя книжка... И така, по цял ден риба - четене, риба - четене, та цяло лято...
Майката:
- Е, Иванчо, как се държа баща ти с теб, докато бях в командировка? Иванчо:
- Много добре, мамо. Всяка сутрин татко ме взимаше с него на езерото, ние плувахме с лодка до средата на езерото и след това аз се прибирах с плуване до брега.
Майката:
- О Боже! Ама това е много голямо езеро!
Иванчо:
- А, не се впечатлявай, мамо. Аз си плувах много добре. Трудното беше само докато се измъкна от чувала...