Буш е на прием в Албания. Отива към президента Алфред Моисиу и разсеяно казва:
- Извинете, колега, но изглежда ми е изчезнал часовника...Може и сам да съм го загубил...
Алфред Моисиу учтиво пита:
- А дали обърнахте внимание, по това време кой беше с вас?
Буш посочва човек от приема. Алфред радостно:
- Та това министър-председателят Сали Бериша! - и отива към него.
След малко се връща и носи часовник:
- Не е ли вашия часовник?
Буш радостно взима часовника и пита:
- А какво каза министър-председателя?
Албанският президент гордо:
- Да каже? Той даже не усети!
Седи си малко детенце на улицата и плаче с все сила... Покрай него минал добрият съсед и казал:
- Хайде, Петърчо, ще те заведа при мама!
Детето още по-силно ревнало:
- Неееее, мама много ме бие!
- Добре, тогава при татко!
- Неееее, татко още повече ме бие, аз затова плача!
- Добре де, Петърчо, при кого тогава да те заведа, за де не плачеш? - попитал съседа.
- При ЦСКА, те никога не бият!
P.S. Умно дете!