Решил един българин да участва в конни надбягвания, които се провеждат пред кралицата. Отива човека, печели - второ място. Обявяват наградите.
- Класиралият се на пето място печели 50 000 лири.
Българина откачил:
- Леле, щом пето място печели толкова... Малееее... Аз, колко ли ще взема?
- Четвърто място - 100 000 лири.
- Оле майко, този на четвърто - 100 000, ами аз....
- Трето място - 250 000 лири.
Нашият изтръпнал в очакване. Обявяват неговата награда:
- Второ място - целуване ръка на Кралицата!
Човека побеснял и извикал:
- Е..х таз кралица.
От трибуната се чува глас:
- О, съжалявам, господине. Това е за първо място.
Праснали се челно с две коли равин и православен поп. Колите станали на хармоника, смачкани и прочее. Но на двамата като по чудо им нямало нищо. Излезли те разтреберани от тенекиите и сендали да пушат на тротоара. По едно време равинът казва:
- Леле, колега, гледай какъв удар беше, чудо е, че оживяхме! Тук виждам намесата на Господа! Това е знам, че тярбва да се сближим, да сближим религиите! Дай да пийнем по едно за случая.
Нашият поп казва:
- Ами дай, верно на косъм се отървахме.
Равинът бърка във вътрешния си джоб едно плоско шишенце и го подава на попа. Попът удра няколко здрави глътки и връща шишенцето. Равинът внимателно го затваря и го прибира в джоба си. Попът пита:
- Ами ти няма ли да пийнеш??
- Не, аз смятам да изчакам да дойдат катаджиите, да ни проверят, и след това ще пия.