Четвъртък, 20 август 2026 | Първомай 20°
Момченце пита баща си: - Татко! Как мислиш, тежко ли е да изгубиш жена си? - Много тежко, синко. Практически абсолютно невъзможно, но аз все още не губя надежда.
Семейни 3,721 прегледа
Следващ →

Още вицове

Гръцка салата, престояла в хладилника една седмица не се разваля, а става антична. Двама чукчи ловували и на брега на океана убили един морж. Хванали го за опашката и го замъкнали към селото. Бивните му обаче заоравали в снега и се дърпало много трудно. След известно време насреща им се задава един бял ловец. - Здравейте, чукчи. - Здравей, бели ловецо. - Гледам хванали сте морж. - Хванахме, обаче бивните му рият в снега и е много труден за дърпане. - Ами че хванете го откъм бивните и ще е доста по-лесно. Послушали го чукчите, хванали моржа за бивните и завлякли. Вървяли, вървяли и единия се обадил: - Ей-и-и, туй белия човек - умен човек. Глей сега колко е по-лесно! - Лесно, лесно - казал другия - ама на, пак се върнахме до океана. Отива син при баща си и моли за ключовете от колата да се повози с приятели. Бащата му казва, че ще му даде колата, ако си подстриже дългата коса. Сина: — Но тате, знаеш че и Исус също е бил с дълга коса. — Затова е и ходил с приятелите си пеша. Един човек един ден седнал в един бар. До тук нищо странно, но със себе си той водел един щраус и едно мокро до кости коте. Седнал човекът на бара и си поръчал уиски. Изпил го и заплатил за него точно сумата, която барманът цитирал. До тук, колкото и да е странно, все ще се преживее, но с тия точни пари… барманът започнал да се нервира. След като на няколко пъти човека плащал ама съвсем точна сума, барманът не издържал и го попитал: — Абе к’ъв cи ти, бе? Не стига, че си водиш в заведението и щрауса и котката ами и на ‘сичкото отгоре 10 стотинки бакшиш не остави поне веднъж… — Офф – въздъхнал човекът – наскоро хванах златната рибка. Сторило му се на бармана, че нещо няма връзка, но като чул за златната рибка и се оживил: — И к’во си поръча? — Ами не виждаш ли – дългокрако пиленце, с мокро котенце и всичко да ми е точно… - Татко, викат те на малка родителска среща. — Как тъй малка бе? — Аз, ти и директора. — Защо? — Подпалих кабинета по химия. След няколко дни. — Татко, пак те викат. — Защо? — Взривих кабинета по физика. След още няколко дни. — Татко, пак те викат. — E, тоя път няма да отида. — Ми прав си, кво ще правиш в тези развалини.
Реклама — Зона 3 (728x90)