В центърът на София каца златна летяща чиния. Паника сред хората на площада, викове, суета... Излиза Софиянски да посрещне извънземните, отваря се люкът на чинията и излизат едни малки човечета целите в златни дрехи,златни скафандри, златни пръстени и ланци. Посреща ги Стефан с добро, кани ги на вечеря в Шератон - ценни гости все пак. Дошло време да си тръгват, сбогували се, но кметът го глождел един въпрос:
- Извинете, уважаеми марсианци, искам да Ви питам нещо.... Абе, всички марсианци ли сте такива-златни?
-Ааа, не - само арменските марсианци сме такива - излитайки се провикнали те...
Клиент влиза в бар. Идва да го обслужи барман с широко и бузесто лице. Клиентът:
- Ей, бармана с лице като задник, дай едно уиски!
Барманът го изгледал на кръв, но му сипал едно уиски. След малко.
- Ей, бармана с лице като задник, дай едно уиски!
Барманът отново се въздържал и му сипал едно уиски, но когато това се потретило той не издържал, скочил върху клиента и го пребил.
Клиентът лежи на пода, барманът седи на висок стол и пие сок със сламка. По едно време клиентът се надига и изломотва:
- Абе, барман, като свършиш с клизмата, ще сипеш ли едно уиски?