Идва автобусът. Спира на спирката. Вътре се пълни с хора. Изведнъж тръгва. Бързо, все по-бързо. Хората забелязват, че някакъв мъж тича зад него с последни сили. Започват да му се смеят. Един от пътниците се подава през прозорчето и вика:
— Човече! Не тичай толкова бързо, тука ще се напикаем от смях… — Сега и ще се насерете! Аз съм шофьорът!
Майка говори с дъщеря си:
- Как се развиват нещата с приятеля ти?
- Ами имаме разни дребни спорове… Аз искам на сватбата да съм с бяла рокля, а той не иска да се женим.