Лейди Джейн, лейди Хариет и лейди Мейбъл са на сафари в Кения. Един ден те спират за следобедния си чай на поляна току на границата между саваната и джунглата. Слугите разпъват палатки, изваждат плетени столове и чадъри и трите дами се разполагат, все едно че са в някое от именията си в Западен Йоркшир.
Внезапно от джунглата изскача огромна мъжка горила, оглежда дамите, грабва лейди Мейбъл и я отнася със себе си между дърветата. Лейди Джейн и лейди Хариет продължават да пият чая си. След известно време Хариет си позволява лек коментар:
- И като си помислиш, скъпа, какво толкова намери той в бедната Мейбъл?
Хубава жена с мини-поличка отива на интервю за секретарка. На въпроса на шефа, защо си търси нова работа, тя отговаря:
- Останах без работа заради престуктуриране на фирмата, но моя предишен шеф ми е дал препоръки.
- Позволете да видя.
И чете шефът следното :
"Препоръчвам ви (..) в качеството на секретарка, Тя набира страшно бавно текст, с много правописни грешки, не може да оформи един документ като хората, но може да прави свирки като никоя друга."
След като прочел шефът, почесал се по главата и казал:
- Наета сте.
Не й давал никакви отговорни задачи, само по добрата част от препоръките...
След някое време шефът решил да благодари на предишния шеф за секретарката си, обажда му се:
- Искам да ви изкажа благодарност, за препоръките, които сте написал за секретарката си. веднага реших да я взема щом прочетох, какво сте написали за нея.
- Какви ги разправяте? Препоръки ли?! Никога не съм й писал.