Хан Кубрат свикал синовете си в шатъра и има казал:
- Деца мои, вземете по една пръчка от този сноп и я строшете.
Взели те по една пръчка и я строшили.
- Хайде, сега вземете по още една пръчка и я строшете.
Взимали те по пръчка и я трошили, докато в центъра на шатъра не се образувал огромен куп съчки.
- А сега, синове мои... - казал Кубрат с тържествен глас. - Ми напалете огън, че умрях от студ, бе хаймани!
Нощ, кал, мъгла, киша. Цялата гадост в една нощ. Карал си един човек Камаза. Видял кола обърната на една страна да буксува с пълна газ. Шофьорът решил да му помогне. Спрял Камаза, приближил и отворил вратата:
- Господине, имате ли нужда от помощ?
Човекът в колата го погледнал и припаднал. Шофьорът бързо го качил в Камаза и го закарал в най-близката болница. Оставил го на лекарите и се качил в камиона. Затворил вратата, пуснал двигателя, запалил цигара и се зачудил, защо онзи припаднал? Решил да разбере, изгасил двигателя и отишъл пак в болницата. Човекът, когото докарал вече се бил освестил. Шофьорът го попитал:
- Аз исках да ти помогна, а ти защо припадна?
Онзи му отговорил:
- Ами, посред нощ, кал, мъгла и киша, шпоря със 120км/ч и ти ми отваряш вратата!...