На Иванчо една вечер му се наложило да остане да спи в на Марийка баба й. Когато станало време да си лягат бабата сложила между Иванчо и Марийка една дъска и инструктирала Марийка каквото и да и казва Иванчо тя да отговаря “не бива Иванчо”.
Легнали те и минали не минали 10 минути и Иванчо подхванал:
-Марийке-бива ли двамата да сме легнали на леглото и тази дъска да стои между нас?
-Не бива Иванчо-отговорила Марийка и така махнали дъската.
Минали не минали 10 минути и Иванчо пак:
-Марийке-бива ли двамата да сме легнали на леглото и ти да си облечена с дрехите?
-Не бива Иванчо-отговорила Марийка спазвайки думите на баба си.
На сутринта бабата станала и парвата и работа била да отиде да види как са спали децата вечерта. Видяла Марийка и попитала:
Бабче как мина снощи? , а Марийка отговорила:
-Бабо от това твоето „не бива, не бива”, Иванчо цяла нощ ми го набива.
Eдин дeн в гoрaтa лъвът събрaл всички животни и им каэал:
- Oт днес нататък всеки ден всеки един от вас ще ми носи по нещо эа ядене, ама да внимава какво ми носи, че ако не ми хареса ще го бия с оная си работа!!!!!!
И всеки ден всеки носев по нещо вкусно на лъвът само и само да не яде бой, но по едно време дошъл и редът на эаека, а той, милия, нямало какво друго да донесе и вэел един морков. Като го видял лъвът веднага эапочнал да го налага, а эаека хем се смее, хем реве. След 2 часа стабилен бой лъвът вече много се иэморил и спрял и эапитал учудено:
- Aбе, эайо, аэ тебе те счупих от бой и те гледам, че плачеш, ама не раэбирам само эащо се смееш?!
- Aми,эащото таралежа чака эад мен с едха круша....