Съдията към ответника:
- Разкажете още веднъж какво се случи!
- Прибирам се след командировка - заразказвал ответника,
и гледам, че в целия апартамент е разхвърлено, жена ми е разчорлена,
а не намерих никой. Балконската врата беше отворена, поглеждам през балкона и виждам как един мъж по потник и бели гащи тъкмо излизаше от входа. Най-близо до мене беше хладилника
и затова го вдигнах и го запокитих по човека, но успях да го улуча само по крака...
Съдията към ищеца:
- А вие какво бихте разказали?
- Ами аз живея в този вход и всеки ден излизам да бягам за здраве - заразказвал ищецът. И тая сутрин при излизането ми от входа усетих някакво свистене над мен. Едвам се отместих, но явно е било недостатъчно бързо, защото хладилника ми размаза крака...
Съдията към свидетеля (който е в инвалидна количка):
- А вие какво бихте добавили?
- Амиии, седя си аз кротко в един хладилник, и изведнъж усещам, че летя...
Лежи една жена в реанимацията, почти умира… Внезапно чува глас небесен:
- Давам ти още 10 години живот!
Скочила жената от леглото и бегом към пластичния хирург. Направила си ринопластика, повдигане на лицето, блефаропластика, липосукция, всичко каквото се сетила! Наканила се тези десет години да ги изживее с кеф.
Тъкмо излиза от клиниката и - БАМ, един камион я размазва.
Душата на жената отлита и шепне:
- Господи, ама как така? Ти ми обеща още 10 години да живея!
Глас свише:
- Извинявай, не те познах!