Четвъртък, 20 август 2026 | Първомай 20°
- Как е мъжа ви? — Стана жертва на науката. — Рентгенови лъчи ли? — Не, отпечатъци от пръстите.
Разни 1,684 прегледа
Следващ →

Още вицове

Робърт Бърнс Финдли (преведено на "бургаски") - Кой лопа тъй посряд нущя? - Яз лопам - речи Филю. - Въри си. Яз ни съм такваз! - Ни си ли!? - речи Филю. - Си чул ти някуй уйдурма... - Съм чул ми! - речи Филю. - Възгеч бе! Въх, чи срамута... - Ми... срам ма й! - речи Филю. - Да зема ся да дода вън... - Ила, де - речи Филю. - На портата сидиш кат пън. - Кат пън съм - речи Филю. - Да флезиш, ама де да знам... - Да фляза - речи Филю. - Ши гръмни целия мигдан! - Ши гръмни - речи Филю. - Виднъш да скочиш тос дувар... - Ши скоча! - речи Филю. - Шта праа дармадан пужар. - Напрай ма! - речи Филю. - Шта пусна, ама глей сига... - Пусни ма! - речи Филю - Шми висниш утре сигур пак... - Шти висна! - речи Филю. - Пък утпудир да си мълчиш! - Ш` мълча, ми! - речи Филю. - Оф, ши стисна май учи... - Стисни ги - речи Филю. В книжарницата влезнала една блондинка и попитала: - Може ли един чийзбургер? - Но, моля ви се това е книжарница! Тогава блондинката повторила на тих глас: - Може ли един чийзбургер? Върви си гладен студент по улицата, търси си работа, но никой не го иска! Стига до зоологическата градина, вижда го пазача, отива при него и го пита: - А бе човече, защо си така омърлушен? - Не е за приказка! Гладен съм, нямам пари, работа няма... - Виж, вчера ни умря маймуната и търсим точно някой като теб. Влизаш, обличаш костюма и те затваряме в клетката... И това е, парите не са лоши, ще си купиш каквоти си пожелаеш за ядене... - Ама аз... такова... - Абе човек ти искаш ли да ядеш или не? - Добре, съгласен съм! Облича костюма студента, заключват го в клетката, започва да прави маймунджулъци пред посетителите, харесва им се... Почва да се премята от клон на клон, обаче се изпуска и пропада в долната клетка. Вижда, че към него приближава лъв и вече се прощава с живота си, когато лъвът отваря уста: - Абе брато, ти от кой факултет си? Каубой язди из прерията и изведнъж се обажда вътрешният му глас: - Спирай коня! - Ама защо… ама как… - спори известно време с гласа, но все пак спира. - Слизай на земята. Слиза. - Взимай лопатата и копай. Копае, копае, копае… Каталясва, иска да спре, но гласа настоява. Изкопава дълбока дупка и внезапно намира в нея торба злато. - Добре, сега мятай торбата на коня и потегляй към реката. Отиват до реката. - Сега намери най-дълбокия вир и хвърли торбата в него. Поучен от опита си, каубоят хвърля златото във вира и пита вътрешния глас: - Е, и сега? - Егати кефа, слушай как бълбука само! - Чък Норис взима книжка за кола на 16. Секунди.
Реклама — Зона 3 (728x90)