Учителката пита Иванчо:
- Как мислиш, защо на кравата очите са така тъжни?
- Ами представете си как щяхте да се чувствате и да гледате вие, ако всеки ден ви дърпат за гърдите, а ви водят на бик веднъж в годината.
Решило веднъж зайчето, и се напушило. Тръгнало да обикаля из гората. Не щеш ли - на пътя му застанал Кумчо Вълчо:
- Как си, Зайо, какво правиш?
- Добре съм Вълчо, ама се напуших.
- И какво усещаш?
- Ами нищо!
- Как така нищо бе, Зайо?!
- Нищо! Нищичко не усещам! Нито краката, ни ръцете, ни главата, нито крилата си усещам!