Приемай нещата и хората сериозно… и не оставяй нищо сериозно да те тормози за дълго.
Винаги помни… и никога не забравяй.
Остарявай… но бъди млад в сърцето си.
Помни ме… и бъди искрен към себе си.
Придържай се към уникалността си… и дръж на приятелите си.
Не съжалявай за нищо… и се учи от грешките си.
Смей се… и плачи.
Стреми се към най-доброто… и споделяй славата.
Бъди уверен… и признавай грешките си.
Позволявай си повече… и поемай вината ако трябва.
Мисли за себе си… и премисляй нещата по два пъти.
Обичай повече… и мрази по-малко.
Бъди подготвен… и бъде спонтанен.
Подобрявай всичко в себе си… и никога не се променяй.
Аз винаги ще бъда тук… и нещата не винаги ще бъдат същите.
Бъди силен… и помоли за помощ.
Стигни дъното… но без да падаш.
Вярвай в чудеса… и недей да зависиш от тях.
Живей за днес… и гледай винаги към утрешния ден.
Един човек един ден седнал в един бар. До тук нищо странно, но със себе си той водел един щраус и едно мокро до кости коте. Седнал човекът на бара и си поръчал уиски. Изпил го и заплатил за него точно сумата, която барманът цитирал.
До тук, колкото и да е странно, все ще се преживее, но с тия точни пари… барманът започнал да се нервира. След като на няколко пъти човека плащал ама съвсем точна сума, барманът не издържал и го попитал:
— Абе к’ъв cи ти, бе? Не стига, че си водиш в заведението и щрауса и котката ами и на ‘сичкото отгоре 10 стотинки бакшиш не остави поне веднъж…
— Офф – въздъхнал човекът – наскоро хванах златната рибка.
Сторило му се на бармана, че нещо няма връзка, но като чул за златната рибка и се оживил:
— И к’во си поръча?
— Ами не виждаш ли – дългокрако пиленце, с мокро котенце и всичко да ми е точно…