Сряда, 7 октомври 2026
|
Първомай
24°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Първомай
България
Светът
Спорт
Първомай
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Видео
През. избори 2026
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Разни
Човек отива в банката, за да тегли пари. На касата му казват: - Трябва първо да се идентифицирате. Човекът се поглежда в закачено до гишето огледало и казва: - Да аз съм.
Разни
04.10.2017
3,352 прегледа
Следващ →
Още вицове
- Така яростно се боря с вродения ми мързел, че когато накрая го надвия, то вече нямам сили да отида на работа...
Мъж и жена са канят да отиват на гости. Изключили навсякъде осветлението, затворили всички прозорци, сложили покривало на клетката с папагала, включили алармата на СОТ-а, изхвърлили котката на улицата. Извикали такси и излезли от къщата. В момента преди да затворят вратата хитрата котка се вмъкнала вкъщи и мигом се качила на втория етаж (при клетката с папагала). Мъжът се върнал обратно за да хване котката, а жената седнала в таксито и за да не каже, че у тях няма никой, обяснила на шофьора, че вкъщи е останала майка й и съпругът й се е върнал да й пожелае лека нощ. Вънал се мъжът й и казал: - Това животно се заби под кревата, опитвам се да я измъкна, а тя ме драска, взех точилката и я изгоних от там. Гадината така се разврещя, че се наложи да я покрия с едно одеало. Едвам я измъкнах дебелата свиня и заедно с одеалото я метнах в храстите...
Като се възползва от моята неопитност, той ме облада, без дори да си плати.
Надпис на вратата на обществена тоалетна: "Може да ви бъде отказан достъп до заведението, без обяснение."
Червената шапчица, Томас Харис Той я погледна отново в светлината на свещите, поставени между нея и букета от есенни кленови клонки, скриващ леглото, където се мъжделееше човешка фигура в полуседнало състояние с комично наклонено на една страна розово боне. В бялата си вечерна рокля и кървавочервена наметка, с отметната назад качулка, поръбена с хермелин, падаща по млечноматовите й рамене, Скарлет Федора изглеждаше по-далеч от всякога, от онова объркано селско момиченце, което той видя за първи път от другата страна на бронираното стъкло в подземието на щатската клиника с особен режим. - Чуваш ли още вълчетата, Скарлет? - почти прошепна той…