Артист-вентрилоквист (от тези дето могат да говорят без да си мърдат устните), излиза
за поредното представление на сцената и заедно с куклата си започва да ръси вицове
за блондинки. Изведнъж от публиката се изправя представителна дама с платинено-руса коса и го прекъсва ядосано:
- Какво ви дава право, чрез обобщаващия образ на блондинката, да разпространявате
сред хората порочното и с нищо необосновано мнение, за ниския коефициент на
интелигентност на представителите на женския пол с коси по-светли от
средно-статистическите?
Смаян от коректния и зададен с авторитетен тон въпрос, вентрилоквистът започва да мънка:
- Госпожо, съжалявам, но това ми е рабо...
- Вие не се месете, господине! Не споря с вас, а с мъничкия тъпанар на коленете ви!
Двама приятели се срещат.Единият, сериозен и тежък бизнесмен, изтупан с костюм, носи голяма златна обица на едното си ухо. Другият го пита:
- Какво става бе, каква е тая обица?
- Ох, не питай... Дълга история.
- И откога я носиш?
- Откакто, жена ми я намери в леглото.