Вървели си две костенурки в пустинията. Вървели, вървели, минали 15 години и видяли едно канче. Първата костенурка казала:
- Дай да го вземем, па по-натам може да видим чешма.
А другата казала:
- Не, няма смисъл.
Вървели минали още 15 години и видяли една чешма. Първата костенурка казала:
- Aз ще се върна да взема канчето, което видяхме по пътя, но ти няма да пиеш от водата, докато не се дойда!
Другата се съгласила и костенурката тръгнала. Минали 10-20-30-40 години. Костенурката при чешмата умряла от жажда и решила да пие вода. В този момент другата се показала от една издатина и казала:
- Еее, сега ако ще се лъжем, то по-добре да не тръгвам!
Люта зима. Трамвай. По средата на трамвая, до отворен прозорец стои блондинка.
Един от пътниците се обажда:
- Госпожице, навън е адски студено... бихте ли затворили прозореца?
Блондинката продължава да стои мълчаливо.
Друг пътник се обажда:
- Затвори джама, ма. Не виждаш ли какъв студ е навън?
Блондинката продължава да стои невъзмутимо.
Трети пътник нервно се пресяга и затваря прозореца.
Блондинката се обръща и бавно казва:
- И какво? По-топло ли стана навън сега...