Зима. По заледен път с мъка пълзи запорожец. Зад него кара голям мерцедес. Мутрите от мерцедесът тръгнали да изпреварват запорожеца. В същия момент той поднася по леда, врязва се в мерцедеса, който излита от пътя, преобръща се няколко пъти и пада в една пропаст...
Шофьорът на запорожеца слиза и на бегом отива при разбития мерцедес. Поглежда в пропастта и пита:
- Момчета, има ли някой жив?
Отдолу абсолютна тишина.
- Има ли живи, бе?
Отново тишина.
- Ех, провървя ми! - с облекчение въздъхва човекът.
Една лятна утрин Иван се събудил, протегнал се и погледнал през прозореца. И какво да види - двора на съседа се бил превърнал в един луксозен тенис-корт. Учуден, Иван отишъл при съседа, да разбере как за една нощ той се е сдобил с такова скъпо удоволствие. Съседът бил отзивчив човек и казал на Иван, че в квартала се навърта една златна жаба,
която изпълнява само по едно желание (бъдейки жаба, а не рибка). Иван много се въодушевил. Съседът го предупредил, да внимава какво иска от жабата, тъй като тя е стара и глуха, и понякога недочува.
Речено - сторено. Намерил Иван жабата и си пожелал, сутринта къщата му да е пълна със злато. Събудил се на сутринта Иван и какво да види - край себе си блато. Навсякъде - жаби, тиня... "УЖАС". Изкрещял Иван и побягнал към съседа.
- Погледни - казал той - къщата ми се е превърнала в блато!
- Нали ти казах, да внимаваш какво искаш от тази дърта жаба - рекъл съседът - аз да не мислиш, че съм искал голям тенис.