Сряда, 30 септември 2026 | Първомай Предимно облачно 21°
Жена обяснява в съда причините за развода: - Той не обръща никакво внимание на семейството! Дори не е баща на последното ни дете.
Семейни 4,106 прегледа
Следващ →

Още вицове

Младеж спира девойка на улицата: - Красавице, може ли да се запознаем? - Не! - троснато отговаря тя. - Добре де, поне телефони да разменим! Моля те! Много ми харесваш! - НЕ, КАЗАХ! - изсъсква тя.- Ти от дума не разбираш ли? - Девойко, а ти обичаш ли зайчета? - продължава младежът. - НЕ, ОСТАВИ МЕ НА МИРА! - Чудно! Такава усойница, а зайчета да не обича... С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита: - Може ли да я погаля? Девойката леко смутено: - Разбира се... Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася: - Благодаря… Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка. Отива един дядо на лекар и му казва: - Значи, сутрин като стана, опъвам първо бабата, от там комшийката, и отивам за хляб. Там, докато чакам на опашката опъвам хлебарката. - Браво бе, дядо! - казал лекарят. - После, на път за вкъщи опъвам пощаджийката и комшийката от другата страна. Обядвам, пак бабата, отивам за пенсията, там чуквам касиерката, от там в поликлиниката, лекарката и сестрата, вечерям и пак бабата и си лягам. - Мале, мале дядоооо - блещи се лекарят. - И това от кога така? - Ами чедо, ако може от утре - казал дядото. Най-голямата загуба, която може да ни постигне, е загубата на време. Теофраст Един 90 годишен дядо отива на лекар и се вайка: - Докторееее, сутрин като се събудя - ей такъв съм го надървил. Оправям бързо бабата и после тя докът се изкъпе и сложи закуската си набивам една тъпанарка. След закуска минавам през парка на път за работа и редовно оправям 2-3 млади булки в храсталака. В къщичката на пазача почти не се задържам - я Пена счетоводителката, я някоя работничка я случайна минувачка питаща за адрес някой. Вечер бабата кат не мои да носи повече - пак тъпанарка! И така всеки ден, доктореее, всеки! -Лелее, дядо! И откога е така ? - Епа от утре ако може.