Приели една девойка за студентка в София. На тръгване за столицата майка й казала:
- Дъще, да внимаваш много! Защото щом идеш в София, веднага ще се намери някой, който най-напред ще те заведе на кино, после - на ресторант, след това ще те отведе в квартирата си и ще се качи на теб и тогава майка ти ще плаче!...
Минали два-три месеца и дъщерята си дошла във ваканция. Майката веднага я попитала:
- Дъще, как е по София?
- Мамо - отговорила студентката - стана точно така, както ти каза! Веднага, щом отидох в София, се намери един, който най-напред ме заведе на кино, после на ресторант, после ме отведе в квартирата си, но когато поиска да се качи на мен, аз се сетих за твоите думи и си рекох: "Защо да плаче моята майка? Нека да плаче неговата майка!" И се качих аз на него!...
Чапаев и Петка бягат от белите. Петка влачи огромен чувал. По някое време се моли на Чапаев:
- Василий Иванич, да го хвърля ли тоя чувал?
- Не може, Петка! В него е плана за превземане на Париж!
По някое време пак:
- Може ли да го хвърля тоя чувал?
- Не може, той е супер ценен стратегически!
Измъкнали се как да е, сядат да починат, и Петка отваря чувала да го види тоя план. И какво да види - вътре само картофи!
- Василий Иванич, какъв е тоя план?
- Значи гледай сега, Петка - почва да обяснява Чапаев, полагайки картофите един по един на земята - тука сме ние, а тука е Париж…