Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
- Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
- Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
- Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова…
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
- Но, Господи, тук има грешка?!
- Е, да де…
Девет неща, които кучето ми не разбира:
1. Не е приятно да упражняваш гласа си в три часа през нощта.
2. Бебетата не разбират от "приятелско ухапване".
3. Котките имат пълни права да живеят.
4. Да лаеш десет минути по преминаващ самолет е смотано.
5. Просто защото аз ям не значи, че и ти можеш да се качиш на масата и да лочиш храната ми.
6. Кракът ми не е женска.
7. Лигите не са нещото, което обичам сутрин преди кафе.
8. Това, в което обичаш да се търкаш когато си мръсен не е градина, която трябва да наторяваш през три часа, а моя килим.
9. Не е приятно да занимаваш жените, които водя вкъщи със "сладката си муцунка".