На 15ти септември, в кварталната книжарница царяло оживление, първолаците и родителите им радостно купували нещата необходими за училище. Но цял ден пред книжарничката стояло едно дете, което гледало с тъжен поглед витрината на магазина, детето било с фланелка на Левски, разбира се 9ти номер, на гърба му пишело "Гонзо". В края на деня продавачът се смилил над бедното дете и го поканил в магазина да си избере каквото иска като подарък за първия учебен ден, дали флумастри, боички, книжки за оцветяване, каквото пожелае. Детенцето, което било по-мургаво от децата които преди него били в магазина с влажен поглед и треперещи ръчички посочило какво иска: - Едно лепилце, моля.
Един отива в ада.
Дявола започнал да го развежда да си избере първото наказание.
Пича върви, оглежда се ... ама скръб навсякъде.
Казани, кръстове, копане, ....мизария от всякъде.
По едно време обече, съзрял в далечината един разпънат на кръст и една кака му прави свирки.
Нашия герой веднага извикал "Това е само за мен"
И дявола се провикнал "Маце, водя ти смяна"