Законите на Мърфи за счетоводството:
1. Времето е пари, особено когато трябва да ви ги върнат.
2. Работата се разширява дотогава, докато запълни времето, предоставено за извършването й, а това което остава да се извърши, се разширява пропорционално на времето за завършването на проекта.
3. Разходите нарастват, за да погълнат приходите.
4. Протакането е смъртоносна форма на отказ.
5. Обикновените проблеми се решават веднага, важните проблеми не се решават въобще.
6. Компромисът е винаги по-скъп от съставящите го алтернативи.
- Тате, учителката по математика те вика.
- Какво се е случило?
- Тя ме пита:
"Колко е 9*7?", а аз й казвам:"63", тя пита:
"А 7*9?", а аз:
- Същия х@й е...
- Наистина, същото е - чуди се бащата, - Добре, ще отида.
На следващия ден синът пита:
- Тате, а ти в училището ходи ли?
- Още не съм.
- Като отидеш, отиди и до учителя по физкултура.
- Защо?
- Имахме час, той ме накара да си вдигна вдясната ръка, вдигнах. После лявата, вдигнах я, после ме накара да си вдигна десния крака, аз го вдигнах. А сега, казва, вдигни левия. А аз му отговоря:
" А на х@я ли си да стоя?"
- Наистина, - казва бащата, - добре, ще отида.
На следващия ден синът пак пита:
- Тате, ти в училище беше ли?
- Още не.
- Не отивай, изключиха ме.
- Защо?
- Викнаха ме при директора, влизам при него, а там седят учителката по математика, учителя по физкултура и учителката по география.
- А учителката за по география за чий х@й е дошла?
- Аз попитах същото!