Истински случай. Вървя си по Витошка и срещу мене един мъж, върви и продава ножове. В реката си държи поне десетина. Застава пред мене и почва да ми говори нещо. Аз казвам:
- Дай ми шест.
Той грейва. И аз допълвам:
- А сега застани до стената!
Това е писмо на щастието! Най-после няма нужда никъде да го препращаш!
Щастието дойде при теб с това писмо, отпусни се и се наслаждавай.
Но само да почнеш да го препращаш, щастието ще си замине от теб, а при теб ще се върне онзи зъбобол. А хората, на които го препратиш, завинаги ще странят от теб! Никога не го прави!