Сряда, 7 октомври 2026 | Първомай Разкъсана облачност 21°

Разни

Адам и Ева се разхождат из райската градина, към тях се спуска Бог и им казва: - Деца мои, имам за вас 2 подаръка, но вие ще решите как да ги разпределите... първият е пикане прав.. Адам се развикал до небесата, удрял си глават в близкото дърво, скачал и крещял, че той иска да пикае прав. Ева му отстъпила... Адам, започнал да бяга из градината, радвал се, скачал, крещял, пикал на всичко подред. На дърветата, на цветята, на всяко насекомо поотделно и просто на земята! Ева застанала до Бог и двамата мълчаливо наблюдавали това безумие. Накрая Ева не издържала и попитала: - Господи мой, а какъв е втория подарък?? Бог промълвил: - Мозък, Ева.. Мозък! Но ще се наложи и него да го дам на Адам, иначе ще опикае всичко?
Оценка 3.3 от 3 гласа
Един човек един ден седнал в един бар. До тук нищо странно, но със себе си той водел един щраус и едно мокро до кости коте. Седнал човекът на бара и си поръчал уиски. Изпил го и заплатил за него точно сумата, която барманът цитирал. До тук, колкото и да е странно, все ще се преживее, но с тия точни пари… барманът започнал да се нервира. След като на няколко пъти човека плащал ама съвсем точна сума, барманът не издържал и го попитал: - Абе к’ъв cи ти, бе? Не стига, че си водиш в заведението и щрауса и котката ами и на ‘сичкото отгоре 10 стотинки бакшиш не остави поне веднъж… - Офф - въздъхнал човекът - наскоро хванах златната рибка. Сторило му се на бармана, че нещо няма връзка, но като чул за златната рибка и се оживил: - И к’во си поръча? - Ами не виждаш ли - дългокрако пиленце, с мокро котенце и всичко да ми е точно…
Оценка 5 от 1 гласа
Трима пазачи от зоопарк седят на една пейка и спорят: - "Фрут" е, бе момчета. - Не е "фрут", а "фрУУУт". - Не, не. Не сте прави. Беше "фрууухт". Чула ги една жена от съседната маса и се включила: - Извинете! Чух, че спорите и мисля, че мога да помогна. Думата е "fruit", от английски е и означава плод. Единият от пазачите погледнал жената, погледнал другите и казал: - Абе момчета, тая май наистина е доста умна, ама и тя не знае как пърди слонът.
Оценка 5 от 1 гласа
Един човек си карал Харлито по калифорнийския плаж, когато изведнъж небесата се разтворили над него и с гърмящ глас Господ му проговорил: - Понеже цял живот си се стремял да си ми верен, ще изпълня едно твое желание. Човекът спрял мотора си и казал: - Издигни мост до Хавай, че да мога да карам дотам всеки път когато поискам. Господ му отговорил: - Желанието ти е материално, помисли за огромното предизвикателство на такъв тип начинание, за подпорите, които трябва да се се издигнат чак от дъното на Тихия океан и тоновете бетон и стомана, които ще са необходими! Това ще изчерпи много природни ресурси! Мога да го направя, но ми е трудно да приема стремежа ти за материални блага. Не бързай, помисли си и си пожелай нещо, което да е в полза на цялото човечество. Човекът с Харлито помислил помислил и накрая казал: - Господи, бих искал аз, а и всички други мъже да можем да разбираме жените; искам да знам какво чувства жената, какво си мисли, когато ме наказва с мълчание, когато плаче, какво всъщност има предвид, когато казва, че всичко е наред, и най-вече искам да знам как мога да направя една жена истински щастлива. И Господ му отвърнал: - Две или четири платна искаш на тоя мост?
Оценка 0 от 1 гласа
Седят си един циганин, турчин и българин на една скала и си разказват кой какво може да направи най-добре за пет минути. Циганинът бил първи и казал: - Аз мога да открадна всичко, което се намира в луксозен автомобил само с един нож в ръка в 2 часа през нощта без никой да ме забележи в рамките на пет минути! Нямам равен в това отношение просто! - Аааа, това твоето е нищо в сравнение с моето, - отвърнал турчина - aз мога да оправя десет девойки наведнъж в рамките на пет минути та даже и имам време да свърша! Българинът малко засрамен нямал с какво по-добро да се изфука, та взел, че казал: - Абееее… Да ви кажа… Аз нито мога да крада, нито да оправям по десет жени наведнъж, ама мога да ви закарам с трактора в моргата и ги бутнал от скалата в пропастта.
Оценка 4 от 1 гласа
Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ. - Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил! Айнщайн казва: - Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула - онази, по която направи човека. Господ се дърпа: -Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова... След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва: - Но, Господи, тук има грешка?! - Е, да де...
Оценка 0 от 0 гласа