Американски ветеран разказва пред деца спомени от войната с Виетнам.
- Нахлухме на тяхна територия и започнахме да унищожаваме всичко наред. Още малко ни оставаше до Ханой... Тогава изведнъж се появиха едни едри руси мъжаги и като ни подпукаха с шутове, та обратно чак до границата.
- А защо с ритници, какво са правели с ръцете си? - пита едно хлапе.
- Дърпаха си очите настрани, за да приличат на виетнамци...
Вървяла си едно време една Калинка-Малинка в приказната гора и изведнъж видяла нещо страшно - огромно, лошо и лудо!
"Какво си ти чудовище?" - попитала Калинка-Малинка.
"Аз съм чудо-юдо!" - отговорило чудовището - "И сега ще те настъпя с чудовищния си крак, който има хубави пръсти!"
"Недей, недей!" - проплакала Калинката - "Какво да направя, че да не ме настъпваш?!"
"Купи ми два бюрека и една баница с кайма и ще те пощадя!" - казало чудо-юдо.
Оттогава калинките пълзят и летят по света да търсят баница с кайма и два бюрека, а хората си мислят, че калинките показват пътя към щастието и любовта. Извод: дори любовта на приказните чудовища минава през стомаха!