Сряда, 7 октомври 2026 | Първомай Облачно 16°
Не се жалвайте прекалено често от живота, че може да ви уволни.
Бисери 4,130 прегледа
Следващ →

Още вицове

Това е писмо на щастието! Най-после няма нужда никъде да го препращаш! Щастието дойде при теб с това писмо, отпусни се и се наслаждавай. Но само да почнеш да го препращаш, щастието ще си замине от теб, а при теб ще се върне онзи зъбобол. А хората, на които го препратиш, завинаги ще странят от теб! Никога не го прави! Един пич с Трабант си пътува по Цариградско шосе. На светофара на Орлов мост, обаче нещо се заблеял и се ударил в задницата на един Баварец пред него. Подава се от джама на Бавареца една мутра, поглежда с укор! Пича направо се шашнал, свил ръце в молитвена поза, накатал се в ембрионално кълбо... Светнало зелено и Бавареца отфучал напред. На следващия светофар, до Ялта, пича едвам се съвземал и пак - фрааааас в задницата на Бавареца! Писнало му на мутрата, изскача от Бавареца, тръгва заканително към пича с Трабанта - оня вече се примирил с безславният си край... обаче мутрата вика с бяс: - Абе, брато, като ме нема мене ти как спираш, бе! Полицай спира кола и вътре какво да види, класната му учителка от гимназията. Тогава полицаят оставя фишовете с глобите и изважда лист и молив и казва: - Госпожо Цонева, до утре да сте ми написали ей тук сто пъти "Аз повече няма да превишавам скоростта". Купил си Вълчо мотор. Още на първия ден в гората решил да се изфука. Видял заека и му казал: — Зайо, хайде да се возим! — Добре бе, Вълчо. Качили се те на мотора и вълка запалил и тръгнали с бясна скорост по горската пътечка. Вълкът вдигнал 100 км в час и пита: — Зайо, напика ли се от страх бе? — Не съм! Вдига вълкът 200 км в час. — Напика ли се бе? — Абе много бавно караш! – казал Зайо. Вдига вълка 300 км в час. — Напика ли се бе? — Неее. — Е сега ще се насереш като ти кажа, че нямам спирачки! Тече съдебно заседание. Съдията към обвиняемия: — Обяснете, как така човек като вас, наскоро дипломирал се от престижен университ, така жестоко сте пребили пощальона? — И Вие да бяхте на мое място щяхте да направите същото! Звъни ми тоз пощальон и ми казва, че има за мен препоръчано писмо, но да съм кихнел някой лев, и тогава щял да ми го даде. — И? — Кихнах му аз… а то призовка за казармата!