Солиден мутренски офис. В шефския кабинет седи не по-малко солиден бизнесмен. Влиза секретарката:
- Моля за извинение, но нали не сте забравили, че сме спонсори на Медицинската Академия?
- Не съм, а кво?
- Днес звъняха и искат помощ от хирургичното отделение.
- Че колко може, де?
- Молят за инструменти и материали. Трупове вече си имат достатъчно.
Какво казваме, а какво имаме предвид:
1. „Тъпи селски пръчки!” – „Никоя от тия няма да ми пусне!”
2. „Няма работа!” – „Брато, мързи ме дори да мисля!”
3. „В тая държава нищо не става!” – „Абе, жена, къде ми скри бирата?”
4. „Политиците са виновни!” – „Мамо, прегърни ме! Напишках се.”