Вторник, 17 ноември 2026 | Първомай Предимно облачно 11°
В турския хотел, където почивах олинклузив, ме наричаха Александър Невски, защото всеки ден побеждавах шведската маса.
Разни 3,348 прегледа
Следващ →

Още вицове

Млад мъж се приближава до девойка: - Разрешете ми, госпожице, да ви поканя на кафе. - Не. - Имайте предвид, че аз не каня всички на кафе. - И вие имайте предвид, че аз също не отказвам на всички. Звъни телефона. - Ало… А, такова, Ленчето, може ли? - Тя не е вкъщи. - Знам, че не е вкъщи, тя е при мене, просто питам: може ли? Годината е 1973. След поредният арабо-израелски конфликт, враждуващите страни най-после успели да постигнат едно твърде нестабилно примирие. По установената между зоните на влияние демаркационна линия започнали да се движат въоръжени патрули. Те обикаляли мълчаливо поверените им участъци, като се правели че не се забелязват един друг. Неочаквано на един от ключовите пунктове израелският патрул проявил силен интерес към колегата си египтянин. Той неотлъчно го следвал от своята страна на браздата, вперил в него подозрителен поглед. Египтянинът тактично се преместил, но след като израелецът продължил да го притеснява, той изразил възмущението си с думите: - Ты чего смотриш, разве египетского солдата не видел?! Отпуската е била успешна, ако си забравил паролата за своя компютър. - Мамо, а защо бутаме с теб колата към пропастта? - Тихо, сине, ще събудиш баща ти...