Абрам се обажда на сина Моше, емигрирал в Ню-Йорк:
- Сине, трябва да те огорча, но ние с майка ти се разваждаме. 45 години мъки стигат!
- Тате, ама какво говориш! И точно преди празника ви!
- Така сме изморени един от друг, - казва бащата, - че повече не може да се гледаме. Само исках да те помоля да се обадиш на сестра ти в Чикаго и да й съобщиш новината.
И затваря телефона.
Отчаян сина звъни на сестра си, която пък веднага се обажда на баща си:
- Тате, Сара е! Кажи ми, че не е истина, че ще се развеждате! В никакъв случай не правете НИЩО, докато не дойдем! Разбра ли ме? НИЩО!
И затваря телефона.
Доволен Абрам се обръща към жена си:
- Е, всичко мина идеално: задължително ще дойдат на празника ни, а и самолетни билети ще си купят сами!
Постъпване във ВУЗ.
- М-да, младежо. Нямам идея, как още да ви помогна...Ето и последния въпрос. Представете си, че вие сте кръгъл идиот, а изпитът е много сложен. Но вие имате пари, много пари. Какво ще направите в такава ситуация?
- Ще опитам да препиша...
- Не, не можете да препишете - аз стоя до вас! Не забравяйте вие имате пари, много пари. Какво правите в тази ситуация?
- Ще опитам да извадя пищова...
- Вие нямате никакъв пишов! Всичките съм ву ги взел, останали са само парите!
- Ъ-ъ-ъ...А поправката кога е?
- След година, дебил такъв!
- А къде?
- Ще ти кажа аз къде!
- В смисъл!
- В смисъл - давай парите, изрод!
- А-а-а, разбрах намека. Ето, вземете.
- Е, разгеле! Сега вече вие сте светлото бъдеще на нацията. Поздравления!