Трима отшелници живеели самотно в пустинята. След всеки седем години един от тях имал право да каже по едно изречение. Минали седем години и първият казал:
- Ех, че ми се яде спанак!
След още седем години вторият казал:
- Ех, че ме се яде спанак!...
Като изменали още седем години и дошъл ред на третия, той казал ядосано:
- Стига с тоя спак, бе! Надухте ми главата с него!
Две съседки си говорят:
- Хич нямам късмет! Вече няколко пъти, като просна прането и веднага завалява дъжд и го намокря.
- Аз пък си имам вкъщи много точен метереолог. Сутрин като вдигна одеалото и погледна в гащите на моичкия, ако му лежи на дясната страна - ще вали, ако му лежи на ляво - няма да вали и тогава пера.
- Ами ако стърчи?
- Ако стърчи е празник. Кой пере по
празниците?