В час на класния другарката задала на учениците следващия час да донесат домашният си любимец. Когато дошло време да проверява останала възхитена, имало кучета, котки, морски свинчета, хамстери, рибки, зайчета...
Останал само малкият палавник Иванчо.
- Иване бе, дай да видим какво си донесъл - казала даскалката.
- Ееее другарко аз нямам домашен любимец - отвърнал той.
- Е добре де нищо ли не носиш, нали не искаш двойка?
- Амииии аз нося една много грозна жаба и ми е в джоба да не се вижда, но не мисля да я показвам на който и да било!!!
След 10 минутно каране другарката Гъзибарска решила сама да извади жабата от панталоните на Иванчо. Бръкнала и възкликнала:
- Уй, уй, уй!
- Уй я! Жабата е у другия джоб!
Само един човек ме познава истински. Само един се бори за това аз да стана по-добро човешко същество. Само един ме утешава в моите мъки, знае тайните ми, познава моето минало, настояще и знае какво искам от бъдещето. Само един човек винаги ме очаква насреща, готов да чуе проблемите ми. Само той не задава излишни въпроси, само той разбира истинската ми същност. Този човек ми е много скъп, ужасно скъп дори...
P. S. Всеки на когото психиатърът му взима по 60 лева на час би ме разбрал / :